Българското право има либерален подход към цената в строителството. Липсват специални правила, които да ограничават страните в договарянето на цената. Практиката е утвърдила следните основни методи за уреждане на цената и правилата за плащане:
- Фиксирана сума за целия проект или фиксирани суми за всеки етап от строителството, като по силата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД уговорената цена може да се промени, при условие че цената на материалите или работната ръка се промени по време строителството.
- На база единични цени и последващо измерване на извършените СМР (например, цена на кв.метър/линеен метър или цена на час).
- На база компенсиране на разходите, като към действително направените разходи от строителя за извършване на СМР се прибавя определено като процент възнаграждение.
Липсата на изрична уговорка за определяне на цената не прави договора за строителство недействителен. Договорът е действителен, дори когато стойността на подлежащите на извършване СМР са посочени ориентировъчно или са определяеми. Няма пречка и страните да посочат трето лице (независим експерт или експертна комисия), която да определи обичайната цена за извършените СМР.
Страните са свободни да договорят схема на плащане, като дори могат да уговорят, че окончателното плащане ще е дължимо преди приемането на извършените СМР или дори когато изработката не е извършена в съответствие с плановете и спецификациите на проекта. Трябва се има предвид, че по силата на чл. 264 ЗЗД възложителят на СМР е длъжен да приеме извършеното, като разбира се предяви възражения и за недостатъци, ако има.
В практиката са утвърдени авансовите плащания с цел мобилизиране на работна ръка и материали за работа. Обикновено предоставената авансова сума се приспада от междинните плащания, дължими на изпълнителя на СМР. След авансовото плащане страните обикновено уговарят ред за извършване на междинни плащания, отчитащи изпълнение на СМР. Честа практика е да се уговаря и определен процент от цената да се задържи като гаранция за добро изпълнение. Срокът на задържане се договаря между страните и обикновено е по-кратък от нормативно определените минимални гаранционни срокове в строителството.