Такси и комисионни за предсрочно погасяване на банков кредит

Банките често залагат в кредитните договори клауза за обезщетение (такса, неустойка или комисионна) за предсрочно погасяване на кредита. Идеята е, че по този начин банка търпи загуби от евентуалните приходи от лихви за оставащия срок на кредита. Тази идея по принцип е резонна, но Законодателят е преценил, че трябва да бъде поставена в определени рамки. Целта е да се защитят интересите на потребителя – всяко физически лице, което при сключването на договор за кредит за недвижим имот действа извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност.

Правилата са регламентирани в чл. 41 вр. чл. 37 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители. Потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. В този случай потребителят има право на намаляване на общите разходи по кредита с лихвата и всички други разходи за оставащата част от срока на договора. Банката не може да откаже да приеме изцяло или частично предсрочното изпълнение по договора за кредит. Банката все пак има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, които са пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, в размер до едно на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато кредитът е погасен преди изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му.  Обаче, банката няма право на обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на договор за кредит, когато кредитът е погасен след изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му. Когато потребителят отправи изрично искане за предсрочно погасяване на кредита, банката е длъжна своевременно да му предостави на подробна информация за размера на остатъка по кредита, общите разходи за оставащата част от срока на договора за кредит преди предсрочното погасяване и размера на обезщетението за предсрочното погасяване.

Много е важно да се отбележи, че всяка клауза в договор за кредит за недвижим имот, която противоречи на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители или има за цел заобикаляне на този закон, е нищожна.  Следователно, дори такава клауза да е налична в съответния договор, то тя не поражда правно действие.

В крайна сметка, обаче, тези легални ограничения ползват потребителите, но не и търговците. Кредитополучателите – търговски дружества и други търговци – следва да носят по-голям риск и съответно да приемат по-широка свобода на договаряне.