Арбитражният съд е компетентен при прехвърляне на вземане да
разгледа и решава спорове между приобретателя на вземането и длъжника
на това вземане по силата на арбитражно споразумение/клауза, сключени
между прехвърлителя и длъжника.
За сключване на арбитражно споразумение, което е част от
материалноправния договор, е достатъчно упълномощаването за
сключване на този договор, без да е необходимо изрично овластяване за
сключване на арбитражното споразумение.

Правилата са регламентирани в чл. 41 вр. чл. 37 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители. Потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. В този случай потребителят има право на намаляване на общите разходи по кредита с лихвата и всички други разходи за оставащата част от срока на договора. Банката не може да откаже да приеме изцяло или частично предсрочното изпълнение по договора за кредит. Банката все пак има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, които са пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, в размер до едно на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато кредитът е погасен преди изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му.  Обаче, банката няма право на обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на договор за кредит, когато кредитът е погасен след изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му. Когато потребителят отправи изрично искане за предсрочно погасяване на кредита, банката е длъжна своевременно да му предостави на подробна информация за размера на остатъка по кредита, общите разходи за оставащата част от срока на договора за кредит преди предсрочното погасяване и размера на обезщетението за предсрочното погасяване.

Много е важно да се отбележи, че всяка клауза в договор за кредит за недвижим имот, която противоречи на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители или има за цел заобикаляне на този закон, е нищожна.  Следователно, дори такава клауза да е налична в съответния договор, то тя не поражда правно действие.

В крайна сметка, обаче, тези легални ограничения ползват потребителите, но не и търговците. Кредитополучателите – търговски дружества и други търговци – следва да носят по-голям риск и съответно да приемат по-широка свобода на договаряне.

1. Фиксирана сума за целия проект или фиксирани суми за всеки етап от строителството, като по силата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД уговорената цена може да се промени, при условие че цената на материалите или работната ръка се промени по време строителството.
2. На база единични цени и последващо измерване на извършените СМР (например, цена на кв.метър/линеен метър или цена на час).
3. На база компенсиране на разходите, като към действително направените разходи от строителя за извършване на СМР се прибавя определено като процент възнаграждение.

Липсата на изрична уговорка за определяне на цената не прави договора за строителство недействителен. Договорът е действителен, дори когато стойността на подлежащите на извършване СМР са посочени ориентировъчно или са определяеми. Няма пречка и страните да посочат трето лице (независим експерт или експертна комисия), която да определи обичайната цена за извършените СМР.

Страните са свободни да договорят схема на плащане, като дори могат да уговорят, че окончателното плащане ще е дължимо преди приемането на извършените СМР или дори когато изработката не е извършена в съответствие с плановете и спецификациите на проекта. Трябва се има предвид, че по силата на чл. 264 ЗЗД възложителят на СМР е длъжен да приеме извършеното, като разбира се предяви възражения и за недостатъци, ако има.

В практиката са утвърдени авансовите плащания с цел мобилизиране на работна ръка и материали за работа. Обикновено предоставената авансова сума се приспада от междинните плащания, дължими на изпълнителя на СМР. След авансовото плащане страните обикновено уговарят ред за извършване на междинни плащания, отчитащи изпълнение на СМР. Честа практика е да се уговаря и определен процент от цената да се задържи като гаранция за добро изпълнение. Срокът на задържане се договаря между страните и обикновено е по-кратък от нормативно определените минимални гаранционни срокове в строителството.