Семейно и наследствено право

Наследственото право е съвкупност от правни норми, които уреждат правоотношенията, възникващи по повод смъртта на лице, по силата на които de jure се разпределя имуществото на това лице.

Лицето, чието имущество се разпределя, е наследодател, а лицата, в чийто патримониум постъпва дял от наследството, са наследниците, като отношенията по повод на наследството се уреждат по силата на правото на наследяване.

Наследственото правоотношение под формата на наследяване се развива между наследниците по повод на наследството, а правопораждащия юридически факт е смъртта на наследодателя.

В България основният нормативен акт, уреждащ правото на наследяване, е Законът за наследството от 1949 г., а предходния стар закон е от 1889 г.

Семейното право е тази област от закона, която се занимава с въпросите на семейството и домашните отношения:

• същност на брака, граждански съюз, домашно съжителство (или както е известно в България – фактическо съжителство)
• въпроси възникващи по време на брака, включително осиновяване, насилие върху брачния партньор, легитимност, аборт, насилие върху деца.
• прекратяване на отношението и спомагащи въпроси като развод, анулиране, решение на въпроси върху собствености, издръжка и отговорност върху децата (специално в САЩ това е попечителство, посещения).